Ноти

Оригинал

Ich lasse dich nicht, du segnest mich denn, BWV Anh. 159. Johann Sebastian Bach. A cappella. Sacred , Motet. Language. German. SATB.SATB.

Превод

Аз няма да те оставя, докато не ме благословиш, BWV Anh. 159. Johann Sebastian Bach. Без инструментален съпровод. Sacred, мотет. Език. Немски. SATB.SATB.

Оригинал

The composer of this motet is unnamed in the original score, which was copied by Johann Sebastian Bach and his pupil Philipp David Kräuter about 1712. 1713 in Weimar. Johann Sebastian Bach collected this manuscript in his "Alt-Bachisches Archiv", a collection of musical works of his predecessors. In the 19th century it was attributed to his uncle Johann Christoph Bach. Present-day musicologists lean towards Johann Sebastian's authorship instead. They definitely consider that Johann Sebastian Bach is at least the author of the 2nd part. bars 84-116. or of the complete motet. The final chorale, a chorale harmonization by Johann Sebastian Bach. BWV 421. , is probably an addition by Johann Gottfried Schicht, the editor of the first printing. Leipzig 1802. The. partial. autograph gives no indication beyond the comment " Fine ". end. that follows bar 116. For further information read the preface of this new edition. Die Motette ist ohne Nennung des Komponisten in einer Partitur überliefert, die von Johann Sebastian Bach und seinem Schüler Philipp David Kräuter 1712. 1713 in Weimar geschrieben wurde. Sie war Bestandteil des „Alt-Bachischen Archivs“. Im 19. Jahrhundert wurde die Motette auch Johann Christoph Bach zugeschrieben. Ob Johann Sebastian Bach der Komponist der Motette ist, ist nicht einwandfrei zu klären. Die neuere Bachforschung neigt eher seiner als Johann Christoph Bachs Autorschaft zu und geht davon aus, dass er mindestens als Bearbeiter oder. Teil-. Autor des Werkes anzusehen ist. Der Schlusschoral stammt zwar von Johann Sebastian Bach. BWV 421. , ist aber wohl eine Zutat des Thomaskantors Johann Gottfried Schicht, des Herausgebers des Erstducks. Leipzig 1802. In der. teil-. autographen Partitur ist er nicht vermerkt, in ihr findet sich nach dem Schlusstakt 116 der Vermerk „ Fine “. Die Alte Bach-Ausgabe lässt den Schlusschoral weg, die Neue Bach-Ausgabe teilt ihn lediglich als Anhang mit. Für weitere Details vgl. das Vorwort zu dieser Ausgabe.

Превод

Композиторът на тази мотет е неназован в оригиналната музика, която е копирана от Йохан Себастиан Бах и своя ученик Philipp David Kräuter за 1712. 1713 във Ваймар. Johann Sebastian Bach събира този ръкопис на своя "Alt-Bachisches Archiv", колекция от музикални произведения на своите предшественици. През 19-ти век тя се отдава на чичо му Йохан Кристоф Бах. Днешните музиколози постно към авторството Johann Sebastian, вместо. Те определено считаме, че Йохан Себастиан Бах е най-малко на автора на втората част. барове 84-116. или на пълен мотет. Крайният хорал, хармонизиране хорал от Йохан Себастиан Бах. BWV 421. , Е може би едно допълнение от Йохан Готфрид Schicht, редактор на първото отпечатване. Leipzig 1802. The. частичен. автограф не посочва отвъд коментара "Fine". край. че следва бар 116. За допълнителна информация прочетете предговора на тази нова версия. The мотет се доставя без да се назовава композитора в резултат на тази на Йохан Себастиан Бах и неговият ученик Филип Давид билки 1712. Е написана през 1713 във Ваймар. Тя е част от "архив Old Бах" на. В 19. Century мотет Johann Christoph Bach се приписва. Дали Йохан Себастиан Бах композира мотет не е правилно изяснят. Неотдавнашното поток от изследвания е по-склонни от неговия авторство Йохан Кристоф Бах и се приема, че тя е най-малко, тъй като процесорът или. Частичен. Автор на творбата е да се счита. Въпреки че окончателният хорал е от Йохан Себастиан Бах. BWV 421. Но е вероятно една от съставките на Thomas Кантор Йохан Готфрид слой, издател на Erstducks. Leipzig 1802. В. частичен. автограф на полувремето, той не се яви, констатира в него по време на цикъла на затваряне 116 думите "Fine". Изданието Old Bach пропусне крайния хорал, Ню Bach Edition разделете го само като прикачен файл. За повече подробности виж. предговора към изданието.