Ноти $29.91

Оригинал

John Tavener. The Myrrh-Bearer. Score. Sheet Music. Percussion, Viola, SATB, Score. PERC. VLA. SATB. SCORE. John Tavener.

Превод

John Tavener. В Смирна знаменосец. Резултат. Неподвързани ноти. Percussion, Viola, SATB, рейтинг. PERC. VLA. SATB. SCORE. John Tavener.

Оригинал

This work for viola, chorus and percussion was commissioned by the London Symphony Chorus, and was first performed in October 1994 at the Barbican Hall, London by Yuri Bashmet and the London Symphony Chorus conducted by Stephen Westrop. The remarkable text of the Troparion, written by the great Byzantine poetess-nun Cassiana, was the inspiration of The Myrrh-Bearer. The text informed the architecture of the music. The viola solo represents Mary Magdalen, as the cello solo represented the Mother of God on The Protecting Veil. This is where the resemblance between the two pieces ends. In The Myrrh-Bearer the Chorus symbolises ‘us’, the ‘sins of the world’, from ‘stylized dictatorships’ to ‘the frivolous inane escapist vanities of the world,’ the to cries of ‘help’ after the cosmic catastrophe, and finally reaching an apocalyptic climax in the words, ‘We have no king by Caesar. ’ a downright condemnation of God in the Earthly power. In a surreal way the Magdalen’s ‘sin’ shines through in the viola music, because she recognises the Godhead, and the endless ‘Kyrie eleison’ chanted by the semi-chorus represents her repentance and whatever is left of a ‘repentant’ world. The Myrrh-Bearer explores the whole range of the viola, climbing from the depths up to the highest notes, and then falling again at the end, after the Magdalen’s recognition of the Risen Christ – ‘Rabboni. The last stroke of the gong in the viola’s final bottom C, gives a deliberately ominous end to the piece. This is a special item which is made to order. Please e-mail our Mail Order Department for further information.

Превод

Тази работа за виола, хор и ударни е изготвено от хор Лондонския симфоничен, и се провежда за първи път през октомври 1994 г. В зала Barbican, Лондон от Юрий Башмет и хор Лондонския симфоничен проведено от Stephen Westrop. Забележителното текст на Тропар, написани от великия византийската поетеса-монахинята Cassiana, е вдъхновение на Смирна знаменосец. Текстът информиран архитектурата на музиката. Соло виола представлява Мария Магдалина, като виолончело соло представена на Божията майка на Покров. Това е мястото, където приликата между двете парчета свършва. В The Смирна знаменосец на хор символизира "ние", на "греховете на света", от "стилизирани диктатури" на "най-несериозни нелеп искейпистка идолите на света," на виковете на "помощ" след космическата катастрофа, и най-накрая достига апокалиптична кулминация в думите: "Ние нямаме цар от Caesar. "А направо осъждане на Бога в земна сила. В сюрреалистичен начин Магдален е "грях" блести в виола музиката, защото тя признава Божеството, и безкрайното "господи помилуй" скандираха от полу-припева представлява й покаяние и каквото е останало от "покаялия се" свят. В Смирна знаменосец изследва цялата гама на виолата, катерене от дълбините на най-високите ноти, а след това отново да спадне в края, след признаване на възкръсналия Христос Магдален е - "Равуни. Последният ход на Гонг в виолата финал отдолу C, дава умишлено зловещ край на парче. Това е специален елемент, който е направен по поръчка. Моля, пишете ни за поръчка по пощата За допълнителна информация на.